ОСНОВИ НА „ИЗРАСТВАНЕТО” (част 1)

Share on facebook
Share on google
Share on twitter
Share on linkedin


За мотивация ми

“Когато бях поканен в проекта, си мислех, че задачата ми тук е да представя парадигмата и възможните приложения на метода Семейни констелации, понеже все още, огромна част хората, интересуващи се от личностно развитие, не са се докоснали до дълбочината и ефективността на този метод.
Сега виждам включването си в проекта в една по-широка рамка. Мотивацията  ми, на този етап, е да съдействам за реабилитирането на една, добре забравена на колективно ниво, перспектива на респект към движещите сили и механизми на нашата психика, към скромното ни място на тази земя, към присъствието на миналото в настоящето, към силата на корените ни, към нашите възможности и към човешките ни ограничения.


В този антропоцентричен свят, базисната ни колективна нагласа е как да имаме и ползваме, но не и да оценяваме и уважаваме, това което ни се дава.  Понеже не чувстваме, че ни се дава, а по-скоро, че ние си го постигаме или дори го отвоюваме от Живота, нагласата ни на придърпване и взимане я виждаме като правото ни върху нещо, което ни се полага. А дали е така? Полага ли ни се, просто защото имаме техническия инструментариум да го вземем? И откъде идва тази нагласа, че ни се полага? Освен от инстинкта на недохранено дете? Дали виждаме своя живот като дар (какъвто той безусловно е, понеже не сме го изработили или заслужили, по какъвто и да е начин; дали е дар на случайностите на живота (в парадигмата на атеиста) или е дар на Разумна Любяща Сила, в този случай няма значение)? Или, като при малките деца, продължаваме да вярваме, че светът се върти около нас, за да служи на нашите желания, капризи, амбиции? Че всичко трябва да служи на това, което искаме. Колко много енергия се излива в света в посока на убеждението, че ако една врата остава затворена пред нас, значи че не правим необходимото, за да я отворим и е въпрос на техника и (или) сила, за да постигнем целта си. И колко малко (засега) се вкарва в посоката на това, че в този момент (или въобще), това, което е там, зад вратата, може би въобще не е за нас, а важната посока за гледане е на друго място.

Колко много хора са устремени да покоряват върхове (във всеки смисъл на думата) и колко адмирации получават за това, но кой наистина нещо е покорил? Вгледайте се дори в самата дума. Много алпинисти, рискувайки живота си, са стъпили за момент на най-високите и труднодостъпни върхове на планетата. Направили ли са планината покорна (откъдето идва и термина) с това си действие? Показали ли са на планината, че са по-големи от нея? Или просто са били допуснати в лоното й и помилвани от стихиите? Човек може много да се смее на своята арогантност, ако наистина си отвори очите да види света какъвто е, а не такъв, какъвто му харесва да го вижда.”

Това е част от бонус текста, към първи модул, на един от лекторите ни – Румен Янкулов. Продължение на материала можете да намерите след като се логнете в системата.

Аз ги прочетох с огромно удоволствие и поздравих няколкократно Румен за истините, които носи в себе си и душата си. Посланията са изключително красиви и смислени и със сигурност заслужават да бъдат прочетени.

Ще издам и още нещо. Тези текстове са част от предстоящата книга на Румен Янкулов и той ги предостави ексклузивно и само за IMA3X.

Поздрави и усмивки,

Дейзи <3




Други новини

ОСНОВИ НА „ИЗРАСТВАНЕТО” (част 1)

За мотивация ми “Когато бях поканен в проекта, си мислех, че задачата ми тук е да представя парадигмата и възможните приложения на метода Семейни констелации,

Астрологична прогноза за месец май

Представям ви едно следобедно четиво, поднесено с много финес и красота, от нашия астролог – Антоанета. Тя ни разказва, какво да очакваме през уханния на

×

Cart

Верификация на Профил

Преди да заявиш първо теглене на комисионна, моля попълни твоите данни

Този сайт използва “бисквитки”, за да работи оптимално. Прочети още

Новини

O2O2 | 2O2O

Днес, на 02.02.2020 година, точно в 11:55 часа, отворихме 20 лимитирани позиции и дадохме старта на iMA3X – приключението, в което вложихме, много безсънни нощи,

Виж още